Автор: Гавраил Гавраилов
Планината е самобитна и с характер, вероятно образувана от изгаснал вулкан. Намира се между долините на Марица и Тунджа, между Харманли и Свиленград от юг и Тополовград от север, където всяка година през месец май се провежда Международен театрален фестивал на любителските комедийни театри. В добре оформения планински масив има загадъчни тракийски долмени, съхранена природа, вкусна храна и прекрасно вино.
По южните склонове на Сакар над Харманли е село Българин. Там попитайте за ахчак. Това е деликатес от овче или козе мляко, който се приготвя през август. Следващата спирка е Коларово, където има няколко винарски изби. На разклона на билото, известен като Малката звезда, може да завиете на север за село Главан. Там е най-новата изба в планината, която разполага с ресторант и бутиков хотел. На изток е село Хлябово с големия долмен, а след това Тополовград и манастира „Св. Троица“ при село Устрем.
На юг от разклона е сърцето на Сакар. След шеметен преход по билото на планината, ще стигнете и до село Левка. Там се намира природозащитен център на „Зелени Балкани“, изграден през 2012 г. с цел възстановяне на вида белошипа ветрушка в дивата природа. Левка е известно с конските си наденици, както и с големия есенен пазар за грозде, на който идват купувачи от цялата страна. Селото може да е базов лагер и отправна точка към село Маточина, където се намира крепостта Букелон. Пътят до там е изпитание за нервите. Ако се върнете през село Михалич ще видите и Голямата скална църква. Когато решите да се завръщате към цивилизацията, минете през село Димитровче, където посрещат гости две малки винарски изби. Разбира се няма да усетите магията на Сакар, ако не се отбиете през Харманли. В началото на града работи единствен по рода си информационен център за винен туризъм. Има зала за дегустации и възможност да се закупи вино от всички семейни изби на района.
Сакар е малка погранична планина с характерен климат. Най-добрите периоди за посещение са през ранна пролет и късна есен, но дори и през лятото вечерите са прохладни. А местните хора са с големи сърца. Освен с виното, храната и гостоприемството си, те са известни като ревниви пазители на своите традиции. Самобитната им култура ни дава основание да считаме Сакар за осмата етнографска област в България. Инициативен комитет с център в село Левка работи за получаване на статут на природен парк за цялата планина, заради изключителното биоразнообразие. За популяризиране на келтските традиции на Сакар работят група ентусиасти, които се събират в село Сакарци. За популяризиране на кулинарното наследство на региона е създаден фестивалът „На Хармана“ в Харманли през септември. И разбира се не бива да се пропуска съботния пазар в Свиленград, където се намира най-големият каменен мост на река Марица.