Източни Родопи - красиво парче от България, където времето не бърза, а залезите са безкрайни - СтраСакИР 🌄 Странджа, Сакар, Източни Родопи

Ако трябва да избирам къде да се скрия от целия свят, ще го направя в Родопите. Ако искам да съм сигурен, че няма да ме търсят, ще отида в Одринци. Така ми казаха местните му жители преди време. Те са немци и живеят без ток и телефони. Избрали са това място след дълги проучвания. Твърдят, че там е енергийния център на Европа. Немците не са глупави хора.

Автор: Гавраил Гавраилов

Източните Родопи са красиво парче от България – времето не бърза, а залезите са безкрайни. Това може да се каже и за други региони на страната, но за културата на местните хора се съди и по тяхната кулинарна традиция. Природата е била щедра на полезни изкопаеми и красиви гледки. Но терена все пак е доста суров. Допълнително е затруднен от трите язовира по река Арда, които се пресичат на малко места. Така местната кухня не може да предложи много продукти, но щипката любов е безкрайна.

Най-голямото богатство на този суров пейзаж са хората. Меките гънки на планината се пресичат от дълбоки речни долини, вековни гори и грандиозни скални форми. Хората изглеждат нищожни на този фон, но сърцата им изпълват пейзажа. Трябва да гостувате някъде около Ивайловград или Крумовград, за да разберете това. Там ги няма дежурните усмивки за пред туристите – всички са чакани гости. Може би най-доброто потвърждение за това са жените, които ви посрещат в популярната вече Вила Армира. А какво да кажем за бабите в Свирачи или бай Георги и баба Султана в Мандрица!

Безценно нещо в тази част на Родопите е пазарът. Той се мести през дните от седмицата в различните градчета и на него може да се открият интересни находки. Най-голям е петъчният в Крумовград. Той се прави до стадиона и събира производители от целия регион. По-малки са в Момчилград всеки вторник и в Ивайловград всяка сряда. На втория идват доста гърци, които търсят да си купят сусамов тахан от Плевун – много ценен кулинарен продукт. През уикенда пазарджиите се местят в Кърджали, където се събират до градската джамия. Мястото е изключително колоритно и подбира най-добрите вкусове на Балканите и Ориента.

В края на миналия век Източните Родопи не бяха сред популярните места за туризъм в България. Първо нашумя Маджарово. И днес там работи центъра за наблюдение на грабливи птици, а емблемата са лешоядите. След бума на археологията при Перперикон и мистиката на гробницата в Татул, туристите изведнъж се увеличиха. Първите европейски проекти в туризма помогнаха да бъдат показани по модерен начин Вила Армира край Ивайловград, Дяволския мост край Ардино, манастирът Свети Йоан Предтеча в Кърджали, Етнографския ареален комплекс в Златоград. Много скоро регионът се превърна в любимо място за културен туризъм, което включва в себе си и местната кухня. Например специалитети с риба. която в язоворите все още е в изобилие в местните водоеми. Голяма част от хайвера от есетрови риби се добива във ферми на яз. Кърджали. Последната река без промишлено замърсяване в България е Бяла река. В горното си течение тя е особено привлекателна с характерните си меандри. Там се ловят трофейни риби, а яз. Ивайловград се е превърнал се в мечта за всички рибари в страната.

Античната тракийска култура по тези земи напомня за себе си на много места с характерните трапецовидни ниши. Те са изсечени на отвесни скали и привличат все по-голям интерес. Няма точна хипотеза с каква цел са създадени, но това не пречи да се градят различни легенди за техния смисъл. Най-голям брой има в местността Глухите камъни над село Малко градище, както и на Орловите скали в Ардино. Може би едно от най-известните култови места е пещерата Утроба над яз. Боровица, но да не се объркате, защото има поне още две пещери с това име. Повечето скални култови комплекси се посещават масово от групи с автобуси. Туризмът постепенно става все по-масов, което крие и някои неудобства.

*Регионален исторически музей – Кърджали*

Много от разкритите находки в Източните Родопи се съхраняват в Регионалния исторически музей в Кърджали. Той се помещава в изключително красива каменна сграда, изградена между двете световни войни. В отдела за етнография може да се види как са живяли местните хора, когато поминъкът е бил отглеждането на животни и тютюн. Днес съществуват и алтернативи като например производството на шафран, бадеми и смокини. А в Ивайловградската покрайнина все още има стари черничеви дървета, които са служели за храна на копринените буби. Доста разпространено било и таханджийството, което днес може да се види като занаят само на три места – в Ивайловград, Плевун и Бориславци. Масивите с лозя край селата Свирачи и Драбишна са сред най-добрите тероари в България, виното е много силно и не трябва да се прекалява с него. Винен туризъм се предлага в изба „Ямантиеви“ в Ивайловград, както и в няколко малки изби в селата Малко Градище, Сива река и Мезек. Сред емблемите на региона е мерлото от Стамболово, но за съжаление към момента в тамошната изба не се допускат туристи.

Почнахме с немците в Одринци, да завършим с англичаните в Мандрица. Двете села са едно до друго, разположени в долината на Бяла река. Доскоро ги наричаха „призрачните села“, но в последните няколко години взеха да се възраждат. В Мандрица се заселиха няколко английски семейства, които прекарват голяма част от годината там. Благодарение на двойка световноизвестни фотографи, регионът сякаш взе да става популярен и в Европа. И кинаджиите почнаха да му обръщат внимание, явно си заслужава да се посещава редовно. Подходящи сезони за това са пролетта и есента, пътищата са с доста завои, но има и ремонтирани отсечки. Ако ще ходите до Ивайловград, по-добрете минете през Гърция, но така ще изтървете панорамните гледки към едноименния язовир. И разбира се, пропуснахме доста неща, за да откриете и вие някоя местна легенда. Само ще ви дадем няколко ключови думи – Хухла, Ковил, Старцево.